Това е втори сериозен блог за мен, който ще се опитам да го поддържам.

А кой съм аз? Аз съм момчето, което прекара 8-ми и 9-ти клас, гледайки Top 250 на imdb, слуша постоянно аудио рецензии на филми, докато яде, когато се наслаждава на хубава музика си представя сцени във всякакви жанрове, аз съм този, който понякога пише сценарии в главата си, които след това се сбъдват, или иначе казано: обичам филмите! И да, на бас, че много хора обичат филми, и да, сигурно ще се намерят по-големи фенове от мен, ала за мен това е част от живота. Когато хората ходят умислени из улицата, когато се намери някой да се усмихне на себе си, когато вали и всеки се опитва да се добере донякъде си, фантазията ми ги разкрасява, слага им всякакви радости и тревоги. (една от мечтите ми е да заснема филм, чието действие да се развива изцяло отвън сред нищо подозиращите хора, защото няма нищо по-шарено и красиво от навалицата по улиците) Когато попадна на песен, си представям специално филм за нея, като ще има сцена, отделена за песента! А се отпускам най-много, когато животът започне да се превръща в една дълга сцена с най-различни перипетии и обрати, когато е нужна само камера, за да изградя шедьовър! Понякога се отнасям дотолкова, че хората си мислят как не искам да си говоря с тях, а аз се чувствам като на кино, в което и аз мога да се намеся по всяко време!

Та, да – това съм аз! Почнах все по-рядко да гледам филми (пак успях да присъствам на единствената прожекция на “Birdman” в България <3 ), ала когато имам силите и не се притеснявам, че ще ми трябват след това часове да се върна на Земята, сядам зад компютъра/екрана/телевизора/телефона и се потапям на дълбоко. И няма нищо по-чудесно в Света от усещането да се изгубиш в атмосферата, музиката, актьорската игра, сценария, комедията, драмата – да, наркотиците го правят, да, любовта също, но за мен няма по-сладка лъжа от киното. Забравям за проблемите, забравям за отговорностите, забравям за себе си, е, да, понякога се отърсвам, изплувайки насред океана от чувства, и се замислям, ала тогава съм толкова над своята Вселена и своите страхове, рамки, ядове и его, че успявам да видя нещата от различен ъгъл и дори и без да осъзнавам, се променям. Мога да нахвърлям още такива неща за филмите, ала не бива, защото за всеки е различно и всеки си има мнение – за мен киното е изкуството, което ме научи повече за хората и Земята, отколкото хората и Земята за тях! За мен киното е бряг на далечен остров сред морето на ежедневието, в което винаги ще се давим, загледани натам към палмите и златния пясък, помагайки ни да не забравяме усещането за спокойствие, за щастие и за живот! За мен киното е мястото, където можеш да бъдеш себе си, без да ти се налага след това да се криеш от себе си! И така нататък! <3

Направих този блог, защото не мога да не пиша за филмите, за някакви новини, за някакви актьори, на които се кефя! Напоследък телевизията, по-скоро, някои сериали и TV филми, са ме грабвали така, затова ще и коментирам и тях. Надявам се хора като мен да видят това и да не избягат на секундата – защото най-обичам да си говоря с хора за филми!!

Накрая някакъв цитат, за да имам четири изречение, които започват с “на”, и защото е доста добър цитат:

“But the cinephile is … a neurotic! (That’s not a pejorative term.) The Bronte sisters were neurotic, and it’s because they were neurotic that they read all those books and became writers. The famous French advertising slogan that says, “When you love life, you go to the movies,” it’s false! It’s exactly the opposite: when you don’t love life, or when life doesn’t give you satisfaction, you go to the movies.” 

– François Truffaut