Най-добрите за мен game OST tracks

Напоследък все повече ми се налага да пусна нещо на заден фон, което да ме отпусне и успокои. И дори блогът ми е да е за предимно филми, реших да направя една статия и за музиката. По-точно за музиката във видео игрите, която остава наистина недооценена. Това е нормално за повечето хора, които не израстнали, играйки по цели нощи Max Payne или Harry Potter, ала тази музика беше с мен и продължава да е с мен, както докато играя, така и когато искам да се върна малко назад във времето. Предупреждавам, че това е лично мое мнение и не претендирам да знам всички яки парчета на Света. Това са тези мелодии, които ми помагат да се откъсна от реалността за малко или да се фокусирам върху това, което правя.

Ще започна с нещо скорошно. От скоро играя Марио (срам, знам), но всяка игра има запленяващи парчета, които остават с теб дълго след играта. Тази, специално, винаги успява да ме зареди с положителна енергия и да ме пренесе на някой слънчев остров с много палми и кокосови коктейли. Препоръчвам да си я пуснете, ако ви трябва някаква леко детинска, но лъчезарна мелодия.

Като говорим за пренасяне на друго място, това е музиката, която ви трябва, за да потънете в дълбок мир и спокойствие. Въпреки че самата планета (Манаан) е може би не най-спокойното място в Галактиката, мелодията й ме грабна още в първите няколко секунди. Има нещо ангелско и неземно в нея, светът някакси става по-спокоен и светъл.

Всеки път, когато паузирах играта, тази наслада ме чакаше, придружена със звуците на сова. На PS2 се появява само на Диагон-Али, затова е кръстена така. Въпреки това на PC версията на играта я има в pause менюто и макар простичка винаги я оставях за няколко минути да върви. Другото е, че крещи Магия отвсякъде – редом с Hedwig Theme тази мелодия ми е нарицателна за Хари Потър.

Prostagma? Malista. Age of Mythology ми е останала като стратегията с най-добрия саундтрак. Всяко парче е уникално и винаги ме обзема носталгия, когато ги слушам. Избрах това точно, защото на него съм стоял най-много часове, първо, а и защото както предните така и това успява да ме откъсне от реалността с нежните си мелодии и ритъм.

Отново мелодия, която те зарежда със спокойствие и мир. Включвам го и заради това, че обикновено не харесвам lo-fi. Много еднообразно ми е и не ме зарежда с нищо специално. Може би историята, може би самата мелодия, но това е изключението.

Една песен. 100 и кусур часа. Дали ми е омръзнала? Не, никак даже. Въпреки че мелодията е навсякъде – има я във вариант, когато вали, има я, когато си в менютата…. И пак не омръзва, както и играта.

Няма друга цигулка, която да ми носи толкова носталгия. Монолозите на Макс са ми едни от най-любимите, придружени от тази мелодия, са просто епични. Когато мисля за дъждовен ден в Ню Йорк… не се сещам точно за това, но когато мисля за престрелка в дъждовен ден в Ню Йорк – дам, това идва на ума ми.

И това са – все яки игри, все яки мелодии. Най-вероятно някой друг ще изтъкне нещо от WoW или от The Witcher. За мен, обаче, това са мелодиите, които ме връщат към едно друго време, когато най-големите ми проблеми бяха домашните или някой забатачен тикет.