“Игра на Тронове” – Седми Сезон

Спойлери за целия сезон и финалния епизод, естествено!

Колко незначителни са думите от постера!

Връщам си своите думи от миналата година – “Игра на Тронове” се превърна в шоу за феновете. Не само това, но все повече започна да си кротува и да не поема рискове. А точно това не е присъщо за сериала – нещото, което ме грабна в началото и не ме остави до края на четвърти сезон, беше тази тръпка на неизвестност и обещанието, че нищо не остава безнаказано. Освен един дракон, една баба и един Бейлиш кой друг пострада този сезон? Най-голямата изненада дойде във втори епизод с флотата на Юрон. И дотам. По-вбесяващото обаче беше, че имаше поне още три епизода, през които можеше последиците да са по-сериозни след постъпките на героите. Джейми тръгва с копие към дракон – оцелява. Хрътката хвърля камък по зомби, с което доказва, че можеш да минеш през езерото невредим – всички оцеляват. Тормунд и Берик седят на Стената, гледайки как драконът я разбива цялата – оцеляват.

Някой в HBO си е помислил, че ако по някаква случайност умре някой от харесваните герои, за които никой не е предполагал, хората ще спрат да гледат сериала. Това би било идиотско, защото по тази логика до четвърти сезон нито един фен нямаше да остане.

Или вече на никого не му се занимава да пише реалистични сцени – по-лесно е всеки да живее и така няма нужда да се усложнява сюжета с последиците.

Пък може и да си си помислили, че така ще ощастливят феновете и така последните ще чакат сериала да се завърне с още по-голямо нетърпение.

Каквото и да си си мислили, всъщност няма значение, както Cersei каза във финала на сезона – резултатът е един и същ – “Троновете” загуби своята си идентичност. Ала не го критикувам, само защото липсват убийства и смърт. Джон е Таргериен и се заби с леля си Дани. Със сигурност много фенове с години, не, с десетилетия са чакали това да се случи, ала първо: двете неща се случиха по едно и също време, като така по-скоро оставаш отвратен от тях, отколкото да си “Fuck Yeah!”, и второ: романтиката между двамата беше толкова правдоподобна, колкото Анакин и Падме – даже последните имаха повече сцени заедно преди да се вземат.

И тук идваме до най-големия грях на сезона – опита се да удовлетвори феновете възможно най-много. Искате почти всички герои в сериала да се срещнат помежду си (за първи път или повторно) – нямате проблеми! Искате Night King да получи дракон и да разбие Стената – ето ви малоумен начин, по който първото да се осъществи, и ще завършим сезона с второто! Искате “Малкото Кутре” да умре – готово! Джейми да се опомни, драконите да изпепеляват живи и мъртви, секс между Джон и Дани, Тирион да се примири с брат си, Старките да се съберат отново – да, да, оу да, да, да.

Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо тези неща да се осъществят по един или друг начин – животът все пак не е само мъка. Проблемът идва, когато натъпкаш всичко в един сезон – превръща се в Холивудски филм или по-скоро в обикновен сериал. Миналият сезон, например, знаеше, че има баланс – как не можеш само да даваш, как такива неща трябва да бъдат заслужени или поне не трябва да прекаляваш. Добрите не винаги трябва да печелят, а лошите да губят, грешките не винаги трябва да бъдат опростени, героите не винаги живеят до края на деня, главните герои не винаги се влюбват. Всъщност, и ще го кажа отново – “Игра на Тронове” (или поне Мартин) много добре знаеше това до четвърти сезон. Сериалът се отнасяше с всеки герой като с реална личност, а не като с инструмент или като с играчка, които ти можеш да ползваш за историята или за феновете.

Както и да се увъртат / защитават fan-pleasing моментите, те не бяха в стил “Игра на Тронове” и, според мен, бяха форсирани на много места и адски забързани на още повече други – още една критика – поне ги направете качествено. Някой ще каже, че няма време, но никой не е спрял създателите да направят два пълни сезона, нали? Те, самите, казват, че е, защото искат всичко да е по-структурирано и с по-високо качество. Накрая обаче получихме скалъпена история, солидно количество американски екшън без последици и любовна завръзка. Последното просто не го коментирам.

Сега, ако осми сезон ни дръпне чергата под краката и сложи един ухилен Рамзи да ни каже “Ако мислете, че това завършва с щастлив край, въобще не сте обръщали внимание досега!” – окей, по-склонен съм да простя на сезона. Въпреки че аз така или иначе вече очаквам повечето герои да умрат в осми сезон. Малко или много седми сезон беше питанката и тук можеше сериалът да се върне към предишния си блясък – с достатъчно обрати, реалистични сцени и интригуващи моменти. Накрая избра да е втория сезон и да се остави по течението.