“Игра на Тронове” – Шести Сезон

Преди да започна – в статията ще има спойлери, защото не ми се иска по друг начин да предам какви са ми мислите за шести сезон.

Едното нещо, което почти винаги препъва творците, идва с тяхната новопридобита популярност и с разрастващата се фен тълпа – именно въпросът “А сега какво?”. Много от тях се страхуват да направят крачка напред, за да не изгубят това, което вече имат. Други пък твърде много започват да си вярват. Помня как след края на третия епизод на втория сезон на “Шерлок” навсякъде започна да се говори за сериала и Къмбърбач. Супер, но две години по-късно заради многобройните фенове ли или за продажбите, третият сезон беше претъпкан догоре с препратки за феновете, а шоуто (правилната дума тук) по няколко пъти се потуваше по рамото колко яко е.

След 5 сезона небивал, нечуван и невероятен успех “Игра на Тронове” пристъпи в територията, която описах по-горе. Създателите, още познати като Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс , вече бяха надминали повечето Холивудски продукции – почти всеки знае какво е “Игра на Тронове”, почти всеки поне е гледал 1 епизод от сериала.

Честно казано, никога не ми е било приятно това колко популярен стана “Игра на Тронове”. Има много причини за този хейт, най-голямата е, че повечето “фенове” дори и не са помирисвали книгите и го гледат, защото е “на мода”. Имаше го и страха, обаче, че ще свърши като “Шерлок” или “Досиетата X”. Нещо невероятно добре замислено и изпълнено, една от малко срещани адаптации, почти перфектно пресъздадена, накрая покварена до неузнаваемост, за да може всяка една капка печалба да бъде изтискана от нея. Не знам в коя година живеете, ако не сте запознати с концепцията. Особено стряскащо беше, че все повече статии се появяваха като “Топ 5 тоалета на Данерис през сезоните и защо сме луди по новата й обица”. Това показваше как шансовете продукцията, току-що поела в собствена посока, да продължи натам намаляваха с всеки ден.

Tа , дойде сезон 6 и смея да твърдя, че “Игра на Тронове” за пореден път ме изненада. Да, никой фаворит на феновете не умря (освен Ходор, де) и да, добрите горе-долу успяха да постигнат някаква форма на победа. НО качеството и историята не спряха да бъдат на висота. От това, че не изчакаха цял сезон, за да върнат Джон, както ще направят други сериали (И ФИЛМИ!), през това, че дори и да не следваше вече “Песен за Лед и Огън” (като история), сериалът запази духа и реализма на книгите, докато стигнем до отлично предадените фен-моменти. Много въпроси бяха отговорени, много въпроси се повдигнаха, както трябва да е, но другото впечатляващо, което направи шести сезон, е, че успя адекватно да нареди фигурките за последните 2 сезона.

Това е толкова рядко явление! Хем нещата са подредени адекватно за следващите сезони, хем “Игра на Тронове” не загуби от своите невероятни епизоди и идентичност. Можеше съвсем лесно историята да е как Рамзи атакува Castle Black и в последния момент Джон се съживява и успява да удържи отбраната, докато Санса се появи с Кутрето, за да спасят положението, копирайки края на втория сезон. Чакайте, можеше да е как цял сезон Рамзи замисля как да се отърве от баща си и накрая, когато го прави, да поеме към Castle Black. Толкова много неща се случиха и сериалът имаше смелостта вместо да ги чака да презреят, да ги предизвика още във втория епизод. Да, епизод 6, 7 и 8 бяха малко по-бавни, но затова пък 9 и 10 наваксаха страшно много и благодарение на това краят със сигурност ще бъде епичен и непредведим.

Другото е, че създателите пак успяха да се надскочат, особено с “Битката на Копелетата”. Показвайки наистина ужасите на войната и битките, епизодът ме накара на няколко пъти да затая дъх и, ако Джон беше умрял повторно, хич нямаше да се изненадам. (ама пари-слава-успех-фенове, пък и не им трябваше повече усложнения на сценаристите) Тук не мога да не спомена главния виновник за “Битката на Копелетата” и “Ветровете на Зимата” – Miguel Sapochnik , който беше режисьорът и на “Hardhome” – любимият ми епизод от “Игра на Тронове”, и “After Hours” – един от последните стойностни епизоди на “House”. Хареса ми и как почти елегантно от тотален хаос навсякъде накрая се постигна някаква форма на ред – имаме само 4 (потенциално) воюващи страни (Дани, Джон, the Mad Queen и the Night King), всяка с ясна и определена цел (или поне можем да се досетим за нея), всяка от тях със своите уникални герои и предимства / недостатъци. Последно – кинематографията и музиката надминаха много филми този сезон – не ми вярвате – Light of the Seven!

В заключение ще кажа, че вярата ми в сериала се поднови с пълна сила и с нетърпение (the understatement of the milenia) ще чакам седми сезон, а след него и осми.