Красавицата и Звяра

Сега знам какво е филм да не е направен за теб, обаче да можеш да оцениш колко добре е направен. Стаси му даде 11/10 и напълно я разбирам – невероятно красив, наситен с емоция и хумор, модернизиран без това да изземва от историята и наистина заинтересован от героите си “Красавицата и Звяра” успя да докаже, че не е просто направен за парите. Имаше и дори моменти, когато успя да ме накара да забравя за анимацията, по който е направен. Мислех, че Дисни ще копират 1 към 1 едно класиката, но всъщност я осъвременниха, като дадоха смисъл зад многото и колоритни герои, отговаряйки на много въпроси, за които оригиналът даже не беше замислял. И ако не гледате филма на голям екран, наистина не си правите услуга – да можеш да предадеш духа и цветовете на анимация не е лесна задача, ала филмът се справя повече от успешно и даже на моменти е наистина по-красив дори и от оригинала.

Сега – по-добър ли е? Не, поне не за мен, не, но разбирам защо за новите поколения и хората, които не са гледали класиката, това ще е the definitive version (“окончателната версия” не е точно това, което имам в предвид) и те тепърва ще се връщат към игралния филм така, както носталгията връща тези, които са гледали оригинала, към него.

По-различен ли е от 1991-та версия – не и да. Историята е същата, но в същото време героите не са просто заден фон и има наистина по-реалистична нотка, която върви през цялото действие – Красавицата не се влюбва от нищото в Звяра, Гастон не става зъл от нищото в последните 15 минути, Лафу не е просто покорен слуга и селяните не са просто тълпа, която ще вярва всичко, което каже… добре, де, тук това не е промено, ала пък си и е доста реалистично, като се замисли човек, тъй че няма нужда от промяна.

Като го гледате, ще ли го сравнявате с оригинала – твърдо да. За мен филмът беше притъпен и съответно Звярът не беше толкова страшен и приличащ повече на животно, отколкото на човек, Гастон не беше толкова привлекателен, Фифи (четката за почистване на прах) не беше направена като стереотипната “френска прислужница”.

И тук трябва да спомена това, с което започнах – аз твърдо давам на игралния филм 7/10, като можеше да е 6/10, ако не беше невероятния хумор и реализма, който бяха включили. Нито героите са толкова интересни, колкото бяха в анимацията, особено Бел и Гастон, нито повечето песни са предадени толкова запомнящо се, нито магията на анимацията изцяло е пресъздадена. И, по дяволите, кой си е помислил, че Ема Уотсън може да е добра за Бел – сравнявайки “Be Our Guest” в оригинала и във филма двете версии на Бел нямат нищо общо. В анимацията тя е без дъх и думи от това, което се случва пред очите й, в игралния филм Ема стои с отворена уста в подобие на усмивка, по-скоро приличаща на Луна Лъвгуд. В последното няма нищо лошо, НО това не е образът на Бел – тя е мечтателка, ала също така и реалистка, като това си проличава в сцената, в която съдовете около нея започват да й изнасят представление – просто пребройте моментите, когато тя, самата, е шокирана от случващото се.

Другото, с което не всеки ще се съгласи, е, че просто прислугата в замъка не ме грабна, така както в анимацията – Люмиер и Когсуорт, например, ми бяха скучни като дизайн и като отношения помежду им. В опита си Дисни да направят всичко по-реалистично, за което ги приветствам, си мисля, че някакси са забравили детайлите, които правеха съдовете, мебелите и инструменти живи. Също не мисля, че всеки се нуждаеше от предистория и прожектора, за да си изкаже мъката. И да, сцената в балната зала не е толкова зашеметяваща, както в анимацията. Ала тези са чисто субективни забележки, като разбирам, че ще има много, за които обратното е било вярно.

Лично аз останах с приятно чувство след края на филма и определено не е, като вече 2 часа да не сравнявам сцени и да не си припомням любими моменти от игралния филм. Затова го препоръчвам за всички, които все още не са гледали анимацията, или искат да видят оригинала през нови очи. Накрая просто искам да поздравя Дисни, че вече трета поредна адаптация на тяхна класика има смисъл и не е направена само за парите. В тази връзка жалко, че Робин Уилямс не е още жив, защото наистина не знам как “Аладин” ще може да достигне нивото на “Красавицата и Звяра”.