2018: Годината на Спайди

Още като малък се кефех на Спайдър-мен – за разлика от другите супергерои Спайди винаги е бил шарен, забавен и як. Да не говорим за това, че може да се покатери на всяка една стена, да минава между небостъргачи с лекота и да се бори с най-различни злодеи. Тези неща впечатляват децата и естествено, че му бях голям фен.

Спомням си за детското анимационно сериалче, за хилядите играчки, раници, шапки и прочие. Няма как след толкова мърчандайз да не започнеш постоянно да си свиваш средния и безименния пръст и да сочиш с ръката си нагоре в небето или към някоя сграда.

Ала трябваше да порасна, докато разбера всъщност защо ми е любимият супергерой. Всеки Супермен може да лети между високи небостъргачи и да се бие с лошите. Всеки Батман може да изглежда яко и да те кара да си удряш свитите юмруци във въздуха.

Но само Спайдър-мен има сърцето, което може да те накара да се усмихнеш и в най-сивия ден.

Докато не започнеш да четеш комикси и да гледаш филми, направени от хора, които наистина разбират кой е и какъв е Спайдър-мен, горното изречение ще ти присадя всеки път, щом го прочетеш. Ама той е просто някакъв там, хвърля паяжини, скача от блок на блок, какви са тия Мария и Хуелио глупости.

Нека да се опитам да обясня: Спайдър-мен е просто един обикновен ученик, който е ухапан от паяк и това му дава невероятни сили. Толкоз. Не е мултимилионер, на който родителите му са умрели, не е извънземен, израснал във ферма, не е войник, който след свръхсекретен експеримент става супер човек. Просто е момче, което един ден случайно е ухапано от паяк и придобива супер сили.

Но защото е обикновено момче, той не се прави на голямата работа, той се интересува от хората, които спасява, той не желае нищо в замяна и през повечето време е най-свестният от всички герои. Той е човекът, който ще направи правилния избор – защото в себе си знае, че така е правилно и така трябва да станат нещата.

Тъй като е обикновен човек, грешките, които ще направи, не са недоизмислени креативни решения на някой писател, а са грешките, които всеки може да направи в неговата ситуация. Трагедиите, които му се случват, не са създадени, за да ги има, а са там много често заради самите му избори. Той от своя страна не заобикаля последствията, а ги поема челно.

Спайди е този, който ще ти се притече на помощ, дори и когато помощта не включва някои от неговите супер сили. Ще понесе всеки един гаден коментар срещу него и дори ще се пошегува. Той няма да спре да се опитва да бъде по-добър човек всеки ден.

Да не говорим, че е честен, ще те разбере и винаги ще е готов да ти надуе главата с тъпи шеги и приятелски коментари.

Защото Спайдър-мен не е просто някакъв си там с клин, дето хвърга паяжини и лети напред-назад. Той е символ на доброто у хората, за техния стремеж да помагат, за това, че не трябва да се отказваш, за това, че не трябва да спираш – че най-голямата награда е усмивката на ближния.

Как знам всичко това ли – ами 2018-та просто се увери, че това е ясно на всеки – имахме “Avengers”, които го показаха, имахме игра, която го затвърди, комикс и наскоро и анимационен филм.

Явно някои хора са били адски ядосани на Sony за Amazing Spider-Man 1 и 2 и така в една година се появиха предостатъчно примери за горните ми словоизлияния.

Да вземем “Аvengers” – Питър е просто момче, което би направило всичко да впечатли ментора си и да е част от яката банда. Въпреки това през цялото време не забравя кой е. После имате играта, където Питър е малко по-възрастен и вече знае, че само да е Спайдър-Мен не му стига – той иска да направи повече за Света. И отиваме в Spider-Verse, където нагледно беше показано, че всеки може да бъде Спайдър-Мен и да помага на хората.

Не на последно място идва и Spectacular Spider-Man #310, който в рамките на не повече от 10-20 страници скри в джоба си всички други. Ако трябва да препоръчам един брой на някой комикс, това е този – няма друг, който да ме е трогнал по такъв начин и който да е предал своето послание толкова завладяващо и завършено.

Дори и да изгледаш / изиграеш / прочетеш само едно от горните примери, пак няма как да не видиш всичко, което изброих за Спайди. Не мога да преброя колко пъти съм се усмихвал на тъпите му шеги, на вътрешните му терзания с Мери Джейн, на неговите опити да запази спокойствие, на непрестанните му монолози, които побъркват хората. Всеки път, когато нещо трагично ставаше в живота му, и играта, и филмът, и комиксът, и анимационният филм дори показваха, че под маската се крие раним човек, който всъщност не може да помогне на всички и това го убива. Имаше моменти, когато го предаваха, когато го оплюваха, когато му се подиграваха, когато всичко беше срещу него, но Спайди не престана да дава всичко от себе си и да не му пука чак толкова.

Еми, как човек да не му се кефи!? В смисъл да, измислен е, да, облечен е като за цирка, да, повечето хора си мислят, че е детски герой, но когато го погледнеш отстрани и видиш какъв човек е, какви ценности има и какво прави – ами извинете, но Спайдър-Мен е много по-свестен и страхотен от повечето измислени и истински герои по Света. Няма как да не се възхищаваш на такъв човек и 2018-та просто ми даде нагледно да разбера, че той за мен е най-якият, завършен и стойностен супергерой от всичките Батмановци, Суперменковци, Хълковци и така нататък.