2021 – Равносметка

Какво не стана през 2021!? Разболях се от Ковид, след това ми правиха операция, отидох до Ню Йорк, ваксинирах се, ходих до Париж, почнах да карам, почнах да карам сам, успях да счупя подкалника на колата, поправиха го. Хей!

Минах през всякакви емоционални състояния, през мен минаха всякакви мисли, докато накрая не замених мислите с действия. Бях долу, бях най-горе (демек на Empire State Building), гледах надолу, гледах нагоре (демек към Айфеловата Кула). Започнах неща, които никога не съм подозирал, че ще започна. Изясних се, после се обърках, след това пак ми просветна.

И докато на мен ми се случваха всички тези събития и емоции, Светът не се спря – то инфлация, то ваксини, то обвинения към Бети, то избори, то талибани. Тамън да си отдъхнем и Делта. Тамън да си отдъхнем след това – Омикрон. Дали работят ваксините? Ти за кой гласува? Къде няма карантина? Дали Бил и Андрю са били немирни калпазани? Дали Дж. К. Роулинг не е тайно Хитлер?

И така, докато усетя, стана 2022. И какво си взех от 2021? Не мога да не отбележа, че беше слаба година за филмите и сериалите. Толкова разочарования досега не бях преживявал – Spider-Man, Witcher, James Bond, Матрицата, Cowboy Bebop, Марвел като цяло. Единственото, което ме впечатли, беше анимация по популярна компютърна игра, Декстър и Дюн (заради ефектите). От там насетне всичко беше половинчато, безлично или твърде претрупано. Нищо оригинално, нищо, което да ми остане след 10 години като спомен. Добре, де, може би ще запомня как на премиерата на No Way Home, публиката се побърка. Ръкопляскания на всеки 10 минути, смях, сълзи. Да гледаш претъпкана зала как се кефи на филм е вече рядкост в наши дни (дори и преди Ковида беше така) и си заслужаваше.

Много ефекти, много фен сървис, много хрумвания на режисьорите. И накрая това, което имаш, просто не е интересно. Една искра има тук-таме, особено при сериалите на Марвел, ала оставаш разочарован, че вместо да грабнат тази искра и да я превърнат в пламък, я игнорират и тя загасва. Гледаш 2 часа и в най-добрия случай се прозяваш. Повечето пъти обаче се хващаш за главата и си казваш, че повече няма да си го причиниш. Гледаш нещо като “The Suicide Squad” и се хайпваш за останалата част на годината – да, не беше най-якият филм, но имаше какво да покаже и не се страхуваше. Минава годината и осъзнаваш, че най-доброто си го видял. Как може да направиш вещерите скучни? Как може Джеймс Бонд да се превърне в сапунка? Каква е причината Матрицата: Възкресения въобще да съществува?

И това, че се връщах назад във времето и гледах любими мои сериали не помогна. Еми, вече не ги правят като едно време да му се не види. Да си пуснеш “Приятели” и ти става топло, комфортно, приятно – все едно си се сгушил пред камината. После “Малкълм” и не можеш да си поемеш дъх. “Досиетата X” и “Братя по оръжие”, ако ти трябва нещо, което да те държи на ръба на дивана. И така са минали месеци на блаженство пред малкия екран (на смартфона ти).

Ако съм благодарен за нещо, то това са “Arcane” и “Dexter: New Blood”. Как може анимация по League of Legends и сериал, за който се смяташе, че има най-лошите последни сезони, да бият огромни продукции като Spider-Man, Witcher и James Bond? Но го направиха – всеки епизод беше направен със замисъл, нещата не се проточваха във времето, всяка минута ти даваше 100 причини да продължаваш да гледаш. Докато ги гледах, се чувствах като малко дете, което открива нови Светове и забравя за всичките неприятности. Ще кажете, че не мога да сравнявам сериали и филми. Защо? Гледаме ги вече от едно място и сериалите ти дават толкова повече от филмите напоследък. Както и да е!

За жалост 2 лястовици пролет не правят, а зимата ми се струва, че тепърва започва. Ако едно ме научи тази година, това е, че не си заслужава да очакваш с отворени обятия нещо магическо да стане. В повечето случаи това, което ще стане, няма да достигне очакванията ти и ще те остави с кисел привкус. Така, че в новата година влизам с никакви очаквания и надежди. Каквото и ще да става, ще се опитам да взема максимума, да гледам под различен ъгъл и да правя повече, отколкото мисля.