Blade Runner 2049

Blade Runner 2049 ми показа за стотен път как повечето днешни филми са чист маркетингов продукт и как за повечето хора филмовото изкуство е седене в зала, очаквайки някоя и друга експлозия, някоя и друга роматична сцена, похапвайки сладко пуканки. Трябва всичко да е направено за всеки, трябва всеки да може да следва историята. След като излязох от залата, облаците и дъждът се вписаха идеално и по пътя към вкъщи усещах само гняв и тъга.

Защото Blade Runner 2049 със своите позитивни качества и със своите недостатъци е най-добрият пример за:

А) Филмът като изкуство

Б) Филмът като продукт

Ще го кажа веднага – този филм е невероятно красив, още повече емоционален и най-вече разтърсващ. Атмосферата, музиката, актьорската игра, сцените, историята, ефектите – всяко нещо беше изпипано до съвършенство. Като детективска история – класика, като Sci-Fi – класика, като игрален филм за човека и какво точно разбираме под “човек” – топ 5. Имаше моменти, когато пресметях колко време е минало, защото това беше първият филм, който наистина не исках да свършва. Една определена сцена накара цялото ми тяло да изтръпне, а след като свърши филмът тя ме зашлеви през лицето, когато си спомних за нея – може би най-любимата ми за всички времена.

“Добре, де, какви недостатъци може да има такъв шедьовър?” – ще попитате. “Ще попитате” – това беше проблемът на целия филм.

Да кажем, че просто оставя:

“Добре, де, какви недостатъци може да има такъв шедьовър?”

– толкова голяма разлика ли прави? Не, не е нужно да се добавя “ще попитате”, за да се сетите, че говоря от името на читателите.

Blade Runner 2049 обаче е на различно мнение – в много сцени героите се чувстват задължени да обясняват неща на глас, които вече са ясни или стават ясни точно след сцена-време – по този начин има момент, който филмът ми го спойлна, като така или иначе щях да разбера 10 минути по-късно за него далеч по-запомнящо се. В други пъти кадри и вече изречени реплики се повтарят като спомени, за да може да се покаже или мотивацията на героя, или обрат в историята. Никой няма да загуби нищо без тези форсирани моменти и съм убеден, че не са сложени от Дени Вилньов. Все някой ще ги защити като част от стила на филма или като част от героите, обаче аз по-скоро си мисля, че са сравними с монолозите на Декарт в първата версия на Blade Runner.

“За какви монолози говориш?”

https://en.wikipedia.org/wiki/Versions_of_Blade_Runner

Сега въпросът беше излишен.

Да, филм не бива да се опитва умишлено да губи зрителите си, само за да е по-интересен, ала това не е случая тук – историята достатъчно добре следва логичен и реалистичен път. Ако се премахнат някои и други реплики, някоя и друга сцена смятам, че Blade Runner 2049 щеше да е наистина шедьовър. В това си състояние обаче показва, че въпреки амбициозния път, по който върви, се страхува дали всеки ще е с него до края. Във всеки друг филм щях да съм на типа – “Ем, трябва си нали някакви подсказки за публиката, която не гледа толкова задълбочено!’, ала ироничното в случая е, че такава публика ще я загубиш още в първия час – така че защо въобще се опитваш, не мога да разбера??

Плюс това 2049 трябва да се гледа на няколко пъти – не може да се очаква човек да попие всеки един детайл от първия път, като те са милиони само в сцена от няколко минути.

И затова толкова се депресирах – не можем в днешно време да имаме филм, който да няма нужда да обяснява мотивите на героите чрез монолози и словесна експозиция, поглед към предмет трябва да се подчертае с препратка от по-ранна сцена.

Не ме разбирайте погрешно – Blade Runner 2049 си остава завладяващ филм за човешката природа и какво значи да си човек. Със своят сюжет, герои, атмосфера и музика се откроява над всички филми, издадени през последните няколко години. Светът на 2049 е достатъчна причина да го гледате – досега не мисля, че друг филм е успявал да пресъздаде толкова реалистично и с такива подробности измислена локация. Мога даже да препоръчам филма на хора, които се кефят на Sci-Fi технологии и джаджи, защото на всяка минута ще са запленени от това, което LA през 2049-та може да им предложи.

Ако някой се притеснява, че актьорите са във филма само за препратки – въобще не е така – това не го споменах, въпреки че си мисля, че е ясно – Blade Runner 2049 е най-добрият sequel след може би единствено “The Dark Knight”. Оправдава напълно съществуването си и гради над оригинала, като в много отношения е по-добър от него. Новите герои не са сложени случайно, а задават още повече въпроси за същността на съзнанието и свободната воля.

Мога да пиша още дълго за Blade Runner 2049, което още повече ме натъжава, тъй като филмът можеше спокойно да е 10/10, ако просто си вярваше повече. Или – ако някои хора не са бяха намесили толкова. Силно го препоръчвам на всеки киноман и наистина ще се радвам, ако поне чрез тези си промени филмът достигне до повече хора. Както Arrival, така и Blade Runner 2049 доказа, че Dune е в добри ръце.