Captain America: Civil War

Ако можете да игнорирате факта, че повечето неща в Civil War (особено злодея) са съчинени, само за да има конфликт между Стив и Тони, филмът ще ви даде точно това, което искате от такива ленти – забавен (наблягам на думата) хумор, впечатляващи бойни сцени, всеки един герой да е уникален и да има свое време, в което да ни покаже на какво е способен, всичко да не е черно и бяло, а накрая събитията, които са се случили, наистина да имат значение.

Обикновено филмите се мъчат, като ни запознават с нови герои. Може би очакваме от тях много, може би просто ни трябва време да се свържем с тях. “Civil War” е изключението тук. Всеки нов герой беше изключително качествено представен и имаше своите моменти, в които да блесне.

И така стигаме до your friendly neighbourhood wall crawler:

Tom Holland е точно това, което трябва да е Spider-Man – awkward тийнейджър и забавно дразнещ Spidey. Няма го “позиращия” Spider-Man на Тоби, нито пък хипстърския Питър Паркър на Андрю – героят тук е еднакво качествено направен и като момчето, което се опитва да съчетава сто хиляди неща наведнъж, и като супергероят, който се забавлява от ставащото около него.

Освен новите герои Ant-Man ми показа, че не е просто добавен герой и има с какво да ме впечатли все още. Малко се застъпваха със Spidey – понякога бяха един и същи герой като личностни характеристики – awkward fanboy, който е почти завлечен в голяма битка, всички са изненадани от него и накрая той предлага идеята, която да наклони везните в едната или другата посока. Не мисля, обаче, че това е огромен проблем, най-малкото, защото и двамата – Spider-Man и Ant-Man – бяха яки и успяха да разчупят драматичния тон на филма, който в един момент водеше до мелодраматични реплики.

Бойните сцени са направени по зашеметяващ начин, равни само на Daredevil, като бяха равномерно разпръснати във филма и не му тежаха въобще. Историята пък не седеше на едно място и можа да ме изненада на повече пъти, отколкото предполагах.

Ала нещото, което не мога да не спомена и което е големия минус в случая, е колко много нещата бяха съчинени, само за да го има конфликта между Captain America и Iron-Man. Отначало въпросът, който разделя всички, е добър, поставен беше по качествен начин още в първите минути и мога да видя как всеки ще реагира различно в ситуацията, създала се от него – примерно, Тони, с голямото му его и вина, и Стив, устояващ принципите си. След като въвлякоха в цялата работа злодея, обаче, нещата се обърнаха на 180.

Първо – той имаше до болка позната мотивация за нещата, които прави, поднесена ни също така клиширано, като накрая бе просто извинение Captain America и Iron-Man да се разделят for good. Нямахме и достатъчно време да го опознаем и да ни впечатли с нещо. Потърсете значението на думата “plot device” и сигурно ще има картинка под него на въпросния злодей.

Второ – нещото, което наистина ги разделя, е да кажем емоционално и реалистично, ала тъкмо заради злодея и то не изглеждаше сложено на мястото си, а просто създадено за една единствена причина – да раздели героите – и след това залепено за филма.

Ако можете да пренебрегнете тези недомислени и недоизпипани неща, “Civil War” е наистина това, което трябва да е всеки супергеройски филм. Хуморът, екшънът, героите, отчасти историята, атмосферата и преживяването си заслужават разходката до киното, като Marvel показа за пореден път какво DC изпускат. Easily 8//10!