Doctor Strange

Еми, не можете да стигнете “Iron-Man”. Досега съм виждал множествено origin филми и никой от тях не можа да предаде така историята за арогантният гений, който твърде късно вижда как егото го заслепява за реалния Свят и как всяко нещо, което е направил, за да задоволи своите нужди, му се връща тъпкано.

И “Doctor Strange” не е различен в това отношение. Въпреки че повечето ще го харесате, просто искам да си кажа, че един е кралят и “Стрейндж” яко копира от него.

Едното нещо, което обаче го отличава и за което най-малко си заслужава да го гледате, са ефектите. Никой друг филм досега – “Матрицата”, Междузве… “Star Wars”, “Inception”, “Interstellar”, “Star Trek” не може да стъпи на малкото пръстче на “Doctor Strange”. Задължително е да се гледа на IMAX и задължително е да не се гледат трейлърите. Отидете неподготвени, защото е mindfucking и midblowing преживяване. И даже не се бави. След само 20 минути завръзка филмът те въвлича в собствения си меко-казано неестествен Свят без да те пита дали си готов.

В него всяко нещо – от стена до град – може да е оръжие, препятствие или инструмент. В един момент си мислиш, че няма как да стане по-…откачено и подът под теб започва да се движи, а стената е всъщност няколко, всичко се върти, а ти се опитваш да разбереш на коя страна е гравитацията. Преди да разбереш падаш между няколко небостъргача към бездна, изпълнена с улици, коли и сгради.

Мога да ви кажа, че това е просто върхът на айсберга – “Доктор Стрейндж” е едно LSD преживяване след друго такова. Забележителното в случая е също така, че не губи от това и в първите си 2/3 успява да поддържа своята история структурирана и смислена. Всяка сцена е режисирана по начин, по който колкото и ненормално да стане, осъзнаваш какво се случва, дори и в процеса да пропускаш още пет хиляди други неща, които се развихрят на задния фон. Да, досещам се как са го постигнали, най-малкото Kanye вече го е правил – пак това е филмът, който ще давам за пример за специални ефекти и спиращи дъха сцени. Не искам да ви надъхвам твърде много, ала this is the next big thing.

Всъщност можеше да е, ако създателите не бяха решили след 2/3 от първокласно кино да натиснат педала и да се устремят към финала по-стремглаво от Юсейн Болт. То не беше драма, то не беше ненужен екшън – от един момент нататък филмът просто казва “FUuuuuuuuuuck it!” и след минута си на финала. Но дори и да оставим настрана това, че на “Доктор Стрейндж” му порастна опашка и заговори на испански, това време се отличава и с множеството клиширани реплики и моменти, подсилени от силната актьорска игра, която някакси още повече ти ги бута пред очите.

Добре, че това не е обикновен филм и финалът всъщност спасява положението, достоен за “Шерлок”. Финалните сцени отделят “Доктор Стрейндж” от всички други супергерои. “Господин Доктор” си използва мозъка, не му пречи да нарушава правилата и няма нужда да играе по свирката на сюжета. Бонус точки отиват, че краят е точно в стила на героя.

А като стана дума за героите – щеше да е идеално, ако можехме да прекараме повече време с тях, защото са наистина интересни, ала уви! трябва голяма битка да гоним. Само да кажа, че Бенедикт е перфектен за Strange, като самият не тръгна по лесната пътечка – да взаимства от Шерлок твърде много, а успя да разграничи персонажа си от другата му роля успешно. Единствените, които не харесах толкова, бяха главния злодей, изненадващо разочароващо представяне от Ханибал, и Мондо, който заедно със сюжета пожела да развие скоростта на светлината по отношение на развитието си. Най ме е яд за последният, защото наистина можеше да е добър пример за традиционния герой поставен в реалността.

Силно препоръчвам “Doctor Strange” – ако ви се гледа нещо средно между “Матрицата”, “Inception” и “Mortal Kombat”… да, “Mortal Kombat”, това е вашият филм. Ако пък ви се гледа блокбъстър с интелигентен диалог, зашеметяващи ефекти, яки герои и наистина запомнящи се сцени, това определено е вашия филм.