Spider-Man: Into the Spider-Verse

В година, в която единственият по-изумителен филм беше през Април, Into the Spider-Verse бе свежата глътка, от която се нуждаех в края й. От невероятния стил до героите и музиката през многото препратки към Спайди и накрая до свежия подход към всеки детайл и историята това е един от най-добрите филми за последните няколко години. И това, че е анимация мисля е показателно как филмовото изкуство е наистина изкуство и как не е нужно всеки кадър да е черно-бял (гледам към теб Рома), за да може да те развълнува, трогне и завладае.

Да оставим това, че съм фен – филмът е разкошен и един от най-красивите, които съм гледал. Почти всяка сцена изобилства от детайли, нищо обаче не е претрупано, всеки елемент се вписва в общото, дори и да има свой собствен стил, а като ги събереш на едно място се доближават възможно най-много до картина. Сега разбирам защо се казва motion picture. Това е без шарените цветове, героите и Света. Добавиш ли ги в едно, просто седиш с вдигнати вежди и отворена уста, както бях аз през повечето от филма. Да не говорим и за факта, че не прилича нито на Дисни, Пиксар, Лайка или Гибли. Има си собствено виждане за нещата, което през цялото време е свежо и никога не доскучава. Няма да се изненадам, ако този филм е виновен за следващото поколение художници, аниматори и режисьори.

Но ако беше само красив… абе, пак щях да пиша за него, но историята също се вписва в този свеж, различен и вълнуващ тон. Да, може подобна история да я има на сто хиляди места, ала тук e предадена по оригинален и запомнящ се начин. Няма сцена, която да е пропиляна, темпото е органично, дори и постоянно нещо да се случва, няма как да се объркаш какво се случва и всеки път, когато си мислиш, че знаеш какво ще стане, филмът те изненадва приятно. И това е композицията – в сърцевината на филма се намира една чисто човешка история за това какво е да порастнеш и какво означава да си герой. Какво става, когато бягаш от отговорностите си. Как да намериш себе си, дори и когато следваш стъпките на друг човек. Къде е мястото ти в огромния Свят / Светове. И не на последно място – че винаги можеш да направиш невероятни неща, но те няма да дойдат наготово – важното е да не спираш да се опитваш.

Героите са още един елемент, който почти вече не съществува – те са интересни без да се натрапват, но и без да остават без глас. Всеки герой си има собствена история, вписвайки се в общата картина без почти никакво усилие. Когато можеш да сложиш на едно място три героя от три различни жанра, които нямат нищо общо помежду си, и това да не пречи на стила ти, който не е нито един от трите, заслужаваш само похвали. И не говорим само за стила на анимация тук – те се вписваха и в историята, и в посланието на филма. Дори и по-малко известните герои, имаха своите моменти, които ме накараха да забравя, че гледам филм. Into the Spider-Verse е може би най-доброто доказателство, че не е невъзможно да сложиш повече от пет героя без да жертваш нито тях, нито фокуса на филма.

Ала звездата на филма беше Спайди и филмът се постара да покаже защо вече 60 години е един от най-известните. Дори и да нямаш идея кой е Спайдър-мен, дори и да имаш идея кой е Спайдър-мен, дори и да си фен на Спайдър-мен, след края на филма съм убеден, че не само ще го познаваш повече като герой, а ами и ще го познаваш повече като човек, което за мен е най-важното. Ако нямаш главен герой, който да обедини цялата ти история и послание, ще си правиш Карибски Пирати до забвение. Във всяко отношение Спайди остава най-земния и истински супергерой без значение кой носи маската. Into the Spider-Verse го знае и до съвършенство ти го предава.

И всичко това без препратките и без факта, че е филм за най-любимият ми герой – хрумванията на създателите за различните версии на героите и злодеите ми допаднаха толкова много, а през пет минути се усмихвах като 10-годишно дете, щом разпознаех нещо.

Единственото, за което съжалявам е, че го гледах с български дублаж. Кой и да е филм – махнеш ли оригиналните гласове, сякаш махаш значителна част от филма. Ала това само означава, че следващото ми гледане ще е още по-страхотно.

Into the Spider-Verse е най-добрият филм за 2018, може би и за предходните години, защото знае кой е главния му герой, правен е от хора, които хем обичат главния герой и Света му, хем са виртуози в това, което правят, няма пропилян момент или герой и може да се гледа от всички.