Stranger Things

Още едно доказателство, че когато правиш нещо с любов и не се опитваш просто да продадеш продукт, накрая резултатът… Всъщност не винаги се получава, нали? “Super 8” е чистото доказателство. J.J. толкова искаше да покаже колко обича 80-те и Стивън Спилбърг, че в своя опит забрави кога да спре да дава препратки към ерата и режисьора, оставяйки зрителя с много клишета и различна версия на “E.T”.

Е, това не е така със “Stranger Things”, който по-добре от всички произведения, направени от любов към конкретен жанр / автор / епоха, отдаде своята почит към онези години, Спилбърг, Карпентър, Стивън Кинг, X-Files и дори Twin Peaks, запазвайки своята идентичност и допринасяйки към жанра. (защото “момчета с колела се натъкват на нещо странно и правителството е по петите им” си е кажи-речи вече отделен жанр)

Дори и в началото да започва бавно и някои от историите да не са дотолкова грабващи, след третия епизод се влюбих в сериала. Едва ли ще ми стигнат няколко страници, за да опиша всеки един детайл, всяка малка подробност, всеки герой и неговите особености, които харесах. Ще се опитам да изтъкна няколкото по-важни:

1) Най-голямото постижение на “Stranger Things” е как успява да подреди и обедини всички жанрове и индивидуални истории, втъкани в него, като няма излишни моменти и герои. Има предостатъчно за всеки фен на хоръри, или на 80-те, или на детските приключенски филми (като “Goonies”), дори и фенове на филми като Брилянтин ще останат горе-долу задоволени от първите няколко епизода. И другото забележително е, че това по никакъв начин не нарушава и забавя сюжета, който наистина те залепя за монитора и постоянно ти предлага нови и различни неща, заради които да не го оставиш.

2) Героите са едни от най-интересните и интелигентно създадени, които ще срещнете, където и да е. Децата – всичките пет – са хем пресъздадени реалистично, хем самите актьори вършат впечатляващо добра актьорска игра, в предвид годините им, хем в образите им липсват клишетата и нелогични действия, които присъстват при невръстните от други филми / сериали. Искам просто да сваля шапка на момичето (Millie Bobby Brown), което играе Eleven – всяка една нейна реакция и всяко едно нейно действие бяха изключителни прецизно изпипани и овладяни. Възрастните също са адекватно написани, (освен Уинона Райдър, която ще коментирам по-надолу) като някои от тях наистина разбиват на пух и прах очакванията, които можеш да си поставиш за тях в началото на сериала.

3) Градът е жив! Колко много филми и сериали има, в които сградите и хората са просто заден фон за главните герои и какво се случва около тях. Не и тук – всяко ъгълче е пропито от 80-те и всеки, който се появява на екрана, дори и за малко, не седи просто за декор.

4) Саундтракът е адски различен, ала въпреки това след няколко епизода те оставя на моменти без дъх. Напомни ми на “Tron: Legacy” и Daft Punk, но пак не е нещо, което съм срещал на друго място.

5) Отделям го от всички други – атмосферата! Светът на “Stranger Things” е толкова перфектна комбинация от детското и възрастното, от модерното и носталгичното, от зловещото и трогващото, от странното и познатото. Свалям шапка на създателите, които, както и казах преди, не са се поддадали на своята любов към ерата и нейните филми, а са създали нещо уникално и адски добре балансирано.

Единственият голям минус беше Уинона Райдър. Никога не съм мислил, че е добра актриса, честно казано. Може и да греша, но нейните непрекъснати емоционални пристъпи, неизиграни сполучливо, примесени с не особено добре създадения образ на героинята, не ми показаха друго. Във всяка сцена можех да предположа как ще се *опита* да реагира и никога не ме *разочароваше*. Истерична, повтаряща “НЕ СЪМ ЛУДА!!!! Окей!?”, постоянно викаща и ревлива показа, да, как човек би се държал в нейната ситуация, ала след известно време и особено заради актьорските способности на Уинона Райдър това стана непоносимо за гледане, дори и в ситуации, в които би трябвало да й симпатизираш.

Ако оставим това настрани, “Stranger Things” е едно от най-добрите любовни писма от дадено произведение към конкретен автор / жанр / епоха. Балансирано до съвършенство, сериалът сполучливо преплита адски много жанрове и сюжети, като на всеки нов ъгъл ти предлага нещо ново и различно, непозволявайки ти да мръднеш от малкия екран. Още едно доказателство, че Netflix е новото HBO и, че живеем в златната ера на телевизионните сериали.