The Nice Guys

Ако съдим по последните 10 години, предопределено е, като отидем на екшън комедия да намерим един и същи сценарий – двама партньори (един смотан, другия професионалист) се срещат при необичайни обстоятелства, борят се заедно срещу някаква конспирация / мафията / някакви лошковци и докато го правят, шегите и смешните сцени просто не спират… да доближават нулата дотолкова, че карат редица с членове 1/1, 1/2, 1/3…. 1/n да продължава да страда от алкохолизм и да се буди гола до трима студенти от Техническия. Естествено, само ако n клони към безкрайност!

Сякаш, за да имаш комедия наравно с екшъна, е достатъчно да сложиш пълен идиот до някой, който се смята за умен. Така сигурно зрителите намират утеха, че и на други се случва, което, според мен, е по-голямата комедия. Добре, че от време на време обаче се появява някой  като Shane Black, режисьор на “Kiss Kiss Bang Bang”, който реално се замисля как да направи горепосочената ситуация смешна и оригинална. Последният му филм – “The Nice Guys” е всичко, което можете да искате от такава екшън комедия, и нищо от това, което е правено досега. Добре, де, малко маркетинг, защото, както и създателите сами го осъзнават, филмът едва ли ще стане толкова популярен сред зрителите. Вече мина месец от неговата премиера и филмът едва успя да си избие бюджета с 5 милиона.

И това е една от причините, поради които не желая да се занимавам с филмово изкуство професионално. Това и фактът, че едва ли ще направя нещо съществено. Сериозно, обаче, филмът е наистина свежа глътка въздух, даже цяла Амазонска гора, не само за екшън комедиите, но и за екшъна въобще. Докато го гледах, имах усещането, че е правено за мен и всички, които са отегчени от все едни и същите сюжети, реплики, реакции на героите, изненади и най-вече едни и същи взаимоотншения между главните герои. Тъжното в случая е, че явно сме малко. Ала мисля, че достатъчно се оплаквах от чисто логични процеси в природата.

Защото филмът не заслужава да бъде заринат под моите разбирания за Света. “The Nice Guys”* е забавен, брутален, динамичен, реалистичен, пълен с изненади, интересни герои, качествен екшън, шокиращи и стоплящи сърцето моменти. Диалогът и сценария са звездите тук. Всяка сцена е свежа и може да отиде в съвсем различна посока от тази, която си предполагал, a репликите и реакциите на героите са истински и забавни. Филмът разпознава клишетата и успешно ги преобръща на 180 градуса, като по този начин изгражда реален Свят, където когато виждаш как хора умират като мухи, не се правиш на “B” екшън звезда и не се впускаш с два заредени пистолета в мелето. Свят, в който хората наистина си дават време да помислят. Децата са точно толкова арогантни и вулгарни като в реалния живот, като в повечето случаи взимат адекватни решения в предвид ситуацията, в която са поставени. Възрастните си нямат и толкова малка представа за това, което се случва около тях, преди да ги фрасне фронтално в челото, и много често правят грешки, които всеки ще направи в ежедневието.

Ryan Gosling – този човек може само с един мустак да се преобрази в персонаж абсолютно различен на това, което е правил до момента. Успя и да вземе образа на този, който постоянно се дъни и с късмет свързва двата края, и да го постави в реалистична светлина, като в никой момент не беше дразнещ като Kevin Hart, даже почти всички без нужната подготовка и обучение ще реагират като него в ситуаците, в които е поставен.

Russel Crowe – е Russel Crowe. Въпреки това не ми пречеше този факт, даже се вписваше идеално в останалата обстановка и успя да е наравно с партньора си по комедийни заложби. Двамата наистина успяха да пресъздадат адекватна и искренна връзка помежду си, като само може би “Zootopia” е успяла да направи същото на таково ниво.

Трябва и да спомена чудесната работа, която направи Angourie Rice – това момиче! И като игра, и като образ беше изключителна. Най-много оценявам, че въпреки как се вреше навсякъде, все пак в никой момент не беше пречка и товар на главните герои. Даже на няколко пъти беше по-кадърна и способна от баща си. (ain’t that right!?)

Също през очите на Shane Black и кинематографията на филма Los Angeles през 70-те е впечатляващо красив и уникален град, който е жив с образи и събития, а не както други филми, в които е просто няколко сгради, заснети по залез. Няма нужда да коментирам музиката.

Единствените ми малки бележки са, че героиня към края на филма отникъде изнесе реч за Детройт, цитирам “What is good for Detroit, is good for America!”, която за мен реч въобще не се вписа в тона на филма, а и не пасваше на героинята, която се беше появила само в една сцена преди това. Също така въпреки че се бори срещу многобройните клишета на жанра, филмът изпада в няколко, а и не мисля, че краят беше толкова запомнящ се, както и главния злодей, въпреки че беше cool as fk за някъде 2 минути.

Пак че това по никакъв начин не ми развали филма. Честно казано, наистина не се бях смял толкова от много време насам, както и не бях оставал толкова приятно изненадан от филм.

“The Nice Guys” е свеж, забавен, интелигентен, направен внимателно и изпълнен с интересни образи, ситуации и реплики, които ще ги помня с удоволствие. Бъдете сигурни, че е любовно писмо към екшън комедиите, като в моите очи е най-качествената комедия за поне 6 години насам и филмът свърши по-добра работа (критикувайки клишета постоянно) от “Deadpool” без да прибягва към чупене на четвъртата стена.

*”The Nice Guys” се превежда “Добрите Момчета”, за да не се сбърка с “Goodfellas”, което го превеждаме като “Добри Момчета”, предпочетох  да запазя английското заглавие в статията. A това ми подсказа, че е добре навсякъде нещата да са на английски (не само на едно място).