След “Frozen” и “Big Hero 6” много се боях, че Дисни ще продължат да правят анимационни филми за определена целева група. Нека да си признаем – “Замръзналото Кралство” (ужасно заглавие) беше направен по-скоро за момичешката аудитория предимно, а “Героичната Шесторка” за момчешката аудитория, която се радва на супергеройски филми. Притеснявах се, че компанията не може да представи анимационен филм за всички възрасти. Нещо, което дъщерната им “Пиксар”, прави от години с лекота. Филми като “Up” и “Toy Story 3” могат да запленят не само малките, но и родителите им, а да не говорим за “Inside Out”, един от най-великите филми, които съм гледал.
Да, подцених “Zootopia” точно поради тази причина. (адски иронично в предвид тематиката на филма) И добре, че го направих, защото това само допринесе накрая да си тръгна от залата с най-широката усмивка, забравил въобще притесненията ми. Знаех от рецензиите, че филмът ще е добър, ала не очаквах да е толкова интелигентен, значим като послание и идея, красив и качествено направен. Всяка минута, всеки персонаж, всяка сцена не бяха загубени напразно и всичко беше пълно с детайли и качествен хумор.
Ала най-важното за мен беше, че “Zootopia” е най-истинското и смислено представяне на обществото, в което живеем, по най-универсалния и същевременно задълбочен начин, така че то да достигне до всеки. Независимо откъде си и какъв си, всички имаме подозрения и съмнения един към другиго и “Зоотрополис” показва колко лесно е това да се случи. Филмът слага под прожектора нашите ценности и отношението ни един към друг – в момента! Не преди 10000 години, не в един магически Свят, а сега и в момента!
За да ме разберете най-добре, ще дам пример. “Zootopia” ти заявява право в очите – виж, може да си невинен като зайче и да си яка работа, ала и ти си човек както всички останали. И ти можеш да дискриминираш и да направиш повече щета, отколкото полза, опитвайки се да помогнеш, ако в сърцето си имаш съмнения и притеснения към другите. Можеш да направиш абсолютно вярно всичко и пак в края на деня това вярно да е всъщност грешното, ако не съзнаваш, че както към теб може да има дискриминация, така и ти може да дискриминираш. И още повече в момента не говорим за пол, раса, предпочитания – а за дискриминацията, по принцип, за това човешко чувство в теб, което те спира понякога да приемеш някой за равен само заради някакви негови черти, които са различни от теб.
Oсъзнавате ли това каква крачка е не само за Дисни, а въобще за анимационното кино? Добре – ще го кажа така – всеки ще си тръгне от филма, научил повече за Света и за себе си. Всеки ще е получил урок или ще е, най-малкото, трогнат от филма. И аз мога да го препоръчам на майка ми, баща ми, стринка ми, най-добрия ми приятел, непознат на улицата съвсем спокойно без да се притеснявам дали това е техния жанр, дали гледат филми, дали даже имат против анимации. Както “Хари Потър” и “Inside Out” “Zootopia” ми показа, че понякога най-значимите и най-смислените произведения не трябва задължително да са мрачни, “за възрастни” и “реалистични”.
И дори посланието да не ви грабне, смятайки го за твърде политическо или де да знам – нереалистично, анимацията е невероятно красива и детайлна, всеки персонаж е уникален (и някакси до болка познат (idk why)), историята е достатъчно заинтригуваща с няколко добри обрата, а образът на зайчето е просто невероятен и лесно го виждам като икона на много хора. (стискам уши) Няма да забравя и хумора, който подсилен с всевъзможните стереотипи, които сме си изградили за Света около нас, е наистина качествен и запомнящ се.
Затова за мен “Zootopia” е невероятно интелигентен филм, подходящ за всички, който ще ви грабне за ушите и няма да ви пусне! Пригответе се да сте изненадани, трогнати и усмихнати на края на филма.
И обещавам да не подценявам повече никое студио! (чак толкова : D )
0 comments on “Зоотрополис”Add yours →